След изкачването на старопланинския първенец от Калофер, дойде ред и на покоряване от Карлово - града на Левски, маршрутът доста по-голямо предизвикателство с денивелация от почти 1900 метра - Карлово - 480 метра, Ботев - 2376 метра и разстояние от около 20 километра.
Снимката е от самия връх, на заден фон се виждат метеостанция, телевизионната кула, която се вижда дори и от Асеновград и няколко сгради на военните.
Прогнозите за горещ и сух уикенд, за вече миналата седмица става въпрос, ме амбицираха да изкача връх Ботев по не особено популярния маршрут от града на Левски.
Началото на пешеходния маршрут беше в 7 часа без малко в центъра на Карлово. Денят се очертаваше горещ, щом още преди слънцето да се е издигнало, лъхаше топлина откъм снагата на Балкана.
В града се забавих около половин час и след 7:30 поех по западната пътека за хижа Равнец, много добре маркирана с бяло червено бяло.
Посоката на движение е от центъра на града само направо по улица Водопад и след туристическата спалня на Карлово, която се пада отляво на улицата, вдясно се пресича тесен мост на Стара река.
Веднага след моста видях и първата табела за връх Ботев и хижа Равнец с червена маркировка, оттам вляво поех по павирана улица нагоре вече покрай сухото корито на река Карамандра, покрай която ми предстоеше да вървя над 3 часа.
В самото начало на павираната улица също има табела за хижа Равнец и се появява и маркировка бяло червено бяло.
Западната пътека, маркирана с червено, към хижа Равнец беше за скоростно изкачване, на серпетини бързо се издигнах във височина.
Разкриха се невероятни пейзажи към Карлово и Сопот и към гористите склонове на Средна гора.
Пътеката бързо се изкачва над дерето над река Карамандра, в която имаше малко вода, тъй като чувах звуците на водния поток.
Още в началото на пътеката забелязах една тръба, която събира водата от реката, изглежда за напояване на градините на съседните вили, и коритото в града е сухо.
Първоначално пътеката преминава през борова гора, след това, която за моя изненада стана смесена от дъб и габър. Пътеката е толкова добре маркирана с бяло червено бяло, че няма начин човек да се изгуби, хижаря на Равнец ми сподели, че лично той я е маркирал. След около 40-50 минути изкачване, гората внезапно свърши и се озовах на една поляна, река Карамандра вече беше съвсем близо, след поляната стигнах и до първата чешма, която течеше, макар и доста слабо. След поляната пътеката ме отведе в дерето на река Карамандра и след около 10 минути видях, че подминавам хижата, която беше на отсрещната страна на дерето. Това е може би най-интересното, че хижата се подминава и след това пътеката стига до малък дървен мост и прехвърля от другата страна на реката и се стига до хижата. И така в 8:30 се озовах в хижата, хижарят ме посрещна много топло, сподели, че сам е маркирал пътеката и че карловци не посещават много хижата. Но според мен заслужава похвала, с радост ще отида да нощувам в тази хижа, специално заради хижаря. Останах в хижата около половин час и след като налях вода от едно изворче наблизо, в 9 без малко поех към връх Ботев. Около 10 минути повървях по пътека през вече букова гора, разделих се за кратко с река Карамандра. Но след като излязох от гората, изведнъж пътеката изчезна, просто така се загуби в тревата, макар и да имаше двойна маркировка - с червено за Ботев и със синьо за хижа Васил Левски. След кратко оглеждане накъде може да продължава пътеката с маркировката, прецених, че е най-добре да си поема по жалоните, които бяха на 50 метра по-наторе от изчезналата в нищото пътека. Оказа се, че май по тях ще трябва да се върви, че маркировката с червено и синьо, която търсех се появи. Слънцето вече напичаше доста силно, голите тревисти склонове на Балкана изглеждаха доста предизвикателно на фона на жегата. След леко спускане и след това изкачване, се завърнах отново на река Карамандра, тук трябваше да преценя дали да продължа по жалоните или по маркировката бяло червено за Ботев и бяло синьо за хижа Васил Левски. По-прохладното дере или палещото слънце на билото. Реших, че е по-добре да не се разделям още с реката и затова поех покрай нея. Пътеката върви първо отляво на реката, но множеството животински пътеки доста затрудняват ориентирането коя точно е пътеката. Маркировката е сравнително на често, но прави веднъж брод отдясно реката и после пак връща отляво и затова я загубих по едно време, но за кратко. Пътеката понагоре почти се губи. Но се разкриват невероятни пейзажи от типа на родопските с елхи, сякаш бях на Пампорово, а не на Стара планина, където след пояса букови гори, 1400-1500 метра няма елови гори, а поляни. И след голямото задоволство от видяното стигнах до билната местност Равнец, вече подминал изворите на река Карамандра. Маркировката тук изчезна, само знаех, че тук трябва да обърна посоката, от север-северозапад да поема надясно на изток. Пред мен се разкри и централното старопланинско било с неговия каймак - Купена, който се подаваше иззад елхите. За ориентир ми служеше една паднала табела ръждясъла табела за резерват Стара река и един кол с бяло червено бяло, който беше пуснал ръжда и една табела за Карлово, което беше напълно достатъчно. Поразгледах малко билната местност, видях добре оформена пътека, която поема надолу към дерето на Голямата река, в която е хижа Васил Левски, но без маркировка. И след това се върнах и поех надясно в посока изток, открих нещо като пътека или по-скоро ров, който можеше и да е издълбан от животни. Но се появи и маркировката за Ботев - бяло червено бяло. Най-прекрасното беше, че пътеката преминаваше през много гъста елова гора, сякаш бях в Родопите, която обаче не след дълго се разрежда и се появиха жалони. Малко след като еловата гора доста се разреди и маркировката от червена стана жалони стигнах до нещо като кръстопът, видях и табела за хижа Равнец. След леко изкачване вече по жалоните, до един скален феномен, се сблъсках лице в лице с крайната си цел връх Ботев, предстоеше ми леко спускане до един от притоците на Голямата река, която преминава покрай хижа Васил Левски и след това леко качване, след което вече видях и заслон Бункера и най-ниската точка, до която трябваше да стигна Петолъчката или Дюзата с пътеките за заслон Ботев, Жълтец, хижа Левски, хижа Рай и Карлово, тук минава и вододела на Бяла и Стара река.
Времето беше с мен - на билната тераса, по която преминава по-голяма част от маршрута почти през цялото време духаше хладен вятър, който продължи да ме съпътства и към Жълтец, а горе вече на централното старопланинско било си стана направо хладно. И така отметнах ги и Жълтец и Млечен чал - третият по височина в Стара планина след Ботев и Голям Кадемлия. След това на бързо и Безименен и пускане към заслон Ботев, където още от вратата посрещат с доста странна за мен табела, "С обувки до тук", помислих си да не би това да е болница или пък джамия, че да ме можеш в трапезарията с обувки да влезеш. В хотелите по морето никой няма да навика туристите, че влизат в пясъка по пясъка по стаите, но заслон Ботев, още повече, че сега няма никаква кал, навсякъде е сухо, на 2000 метра те задължават да си свалиш обувките, за да им влезеш в трапезарията. Хижарите май ги тресе някаква мания за чистота горе при кравите и конете.
Влязох в заслона, за да питам дали има свободни места и малко да почина преди финалното изкачване, но се оказаха доста недружелюбни, оставих раницата и отпраших към Ботев. В 14:30 стигнах до крайната точка първенеца на Балкана. Но не мога да кажа, че съм бързал доста се наслаждавах на невероятните гледки към централното старопланинско било - поприказвах си доста и със стопанина на заслон Бункера, след като качих Жълтец, където пък се засякох с едни младежи от Севера, идваха от местността Полениците, няколко дерета на запад от хижа Плевен. Та те се навиха заедно да катерим връх Ботев. А и исках добре да огледам маршрута, тъй като не планирах следващия ден да се връщам оттам.
