Седмицата 5-9 юни продължи с разходки из града, по спортните площадки, на 10-ти продължих с пешеходния маратон, този път дестинацията беше гръцката граница, връх Циганско градище, изходен пункт село Мочуре, югозападно от Рудозем, на около 1000 метра през връх Циганско градище 1827 и метра и местност Съдилището с панорами към Гърция, пътеката вървеше покрай българогръцката граница, преходът продължи около 12 часа, тъй като се позагубихме на връщане, а и бяхме група и се изчаквахме - в 10:30 тръгнахме в 21:40 обратно по колите. В Родопите няма много високи върхове, но планината е доста обширна с много ридове, което означава изкачвания, пускания, много добро натоварване.
В неделята малко активен отдих с разходка в района на Асеновата крепост над Асеновград. През седмицата 12-16 юни, в началото - разходки из града и околните пътеки. В петък открих плувния сезон на градския плувен басейн, малко се изсилих май с 40 ширини * 25 метра кроу с 2 влизания във водата.
Малко преди полунощ в петък пък дойде и предложението за хижа Рай в Стара планина с прогноза за отвратително време, прогнозата беше за цял ден дъжд, а на Ботев и сняг. Но планът беше за хижа Рай, която е под 1500 метра. Поваля си ни, понамокри, но пък добро натоварване се получи. От стартовия пункт Паниците, над Калофер, до хижа Рай е 9.500 километра с денивелация около 700 метра. Разстоянието, въпреки дъжда и едно загубване на петъката бе взето за 2 часа и 30 минути. А трябва да се има предвид, че преди да се стигне до хижата има спускане в огромно дере, приток на Бяла река, и след това рязко изчакване към връх Малък Райски Купен...
В неделята вече забравих какво съм правил, през седмицата разходки из града, малко набирания, в четвъртък 2-ро плуване за 2017, план за хижа Рай и връх Ботев уикенда. Плуването този път беше стандартно с 40 ширини * 25 метра, пак с 2 влизания.
Прогнозата за времето за уикенда беше за сухо и горещо време и много рядко - без валежи на връх Ботев, вече знаех пътеката за хижа Рай и за около 2 часа и 10 минути стигнах до хижата и след почивка около 25 минути и разтоварване на багажи потеглих към връх Ботев. Успях да се кача за под 2 часа до върха от хижата и общо за около 4 часа и 30 минути от Паниците на 720-730 метра надморска, в около 17 часа си слязох на хижата, където пренощувах. На следващия ден реших отново да се качвам до Ботев, този път с група, този път по-бавно, а и времето беше доста по-добро, в съботата нямаше никаква гледка на северно от върха, а и беше доста студено, трябваше да се крия в туристическата спалня. После слизане до хижата и Паниците и у дома.
През юли продължавам практиката с физическа активност уикенда, жегите в провинцията ме изгониха на морето, в петъка климатизирах и едва вчера следобед реших да се поплувам, че и разликата между вода и въздух беше много голяма - 40 градуса въздуха рекорд и 26 на водата, която на места е топла, на други студена, тоест не става за продължителен престой. Вчера сутринта посрещнах юлското слънце с разходка по плажа, около 2500-3000 метра и плуване вечерта - около 1000 метра...
Малко като пътепис стана с елементи на разсъждение.
Снимката е от райското пръскало обедно време, на Еновден, малко след което поех към връх Ботев. Точно на пръскалото беше станало време за плаж. Райските скали са тъмни и бързо се загряват от силното юнско слънце...
