вторник, 1 януари 2019 г.

Предновогодишна разходка от Гълъбово до Асеновград - през Св.Божик и Копривките

Първа табела за крайната ни цел - Копривките
   
 

           Първоначалната ни идея за предновогодишна разходка бе за нещо по-скромно. С автобуса от Пловдив до хижа Здравец и оттам през Копривките за Асеновград.

Но приятното време в последния уикенд на 2018 г. отключи в нас приключенския дух и ни подтикна да поемем по непознатата за нас пътека от село Гълъбово за местност Копривките.

И затова слязохме в селото в подножието на местността с кулата, вместо на хижа Здравец.

След като слязохме на спирката изминахме няколко стотин метра по пътя и за хижа Здравец и се отклонихме вляво към улиците на селото в търсене на подхода към пътеката за Копривките.

Оказа се, че не е особено използвана пътека, тъй като началото преминаваше през 2 вили в горната част на селото, които бяха в гъсталаци.

Преценихме, че няма особено голям смисъл да продължаваме да се провираме през храсти и клони и се отклонихме вдясно от пътеката за Копривките в търсене на по-добро място за преминаване.

Вдясно или на запад, тъй като пътеката за местността ни отвежда точно в южна посока с известни отклонения леко в запад и изток.
А самият склон, по който се опитвахме да достигнем до базата за профилактика и отдих на КЦМ, е със северно изложение с гъста букова гора в зимна премяна.

След отклонението вдясно, на запад, излязохме на новопрокоран път във високата част на Гълъбово, който лъкатушейки вляво и вдясно ни отвеждаше, в посока пътеката Гълъбово-хижа Здравец.

За да достигнем до нея трябваше да преминем през Варовитото дере, което нямаше да представлява особена трудност, тъй като през него има прокаран черен път, а и изобщо не е дълбоко, надали и 20-30 метра има денивелация на слизане.

Точно преди да поемем надолу към дерето и към пътеката за хижа Здравец, видяхме табела Св.Божик, която сочеше нагоре, към основната ни цел, и най-висока точка на днешния ни преход - местност Копривките.

И преценихме да поемем към Св.Божик, табелата ни указваше посока вляво или на изток-югоизток и нагоре. И на практика ни връщаше към пътеката за базата за профилактика и отдих на КЦМ.

А към Св.Божик, който всъщност се оказа параклис с беседка, ни водеше черен горски път, с доста добра денивелация и солидно изкачване. Стартът на спирката с чешмата на автобуса за хижа Здравец бе на около 640 метра.

Няколко стотин метра след първата табела за параклиса, се озовахме на каптаж, от който се чуваше шумолене на вода, по всяка вероятност за водоснабдяване на селото.

Последваха още няколко табели за Св.Божик. Може би около километър нагоре следваща табела ни отклони вляво от горския път, който продължаваше в почти направо нагоре.

Параклис Свети Божик на фона на зимен пейзаж


След отклонението вече вървяхме по широка пътека, която наподобяваше на път, но беше доста обрасла, че да е използвана за такъв.

И след няколко минути се свързахме с пътеката Гълъбово-Копривките, която не личеше особено много от опадалата листна маса от буковете и клоните, но все пак имаше някакви индикации, че това е именно тя.

Продължихме нагоре, вече по-полегато и може би още след няколко минути стигнахме и до първата ни спирка - параклис Св.Божик, табелите за който ни отведоха до правилната пътека.

Точно до параклиса видяхме и първата маркировка, леко екзотична - червено-жълто-червено, но вършеше работа, потвърждаваше правилната посока, в която сме поели.

Всъщност пътеката за местност Копривките преминава между двете дерета, едното от които е Варовитото, поне в долната ѝ част, до достигане на тази, която идва от Куклен.

Варовитото дере, от запад, е своеобразен разграничител между пътеките за Копривките и за Здравец, които тръгват от село Гълъбово.

След кратка почивка на беседката на параклиса, може би след около 50 минути преход от Гълъбово до първата ни спирка, поехме нагоре, към следващата ни цел разклонът с пътеката, която идва от Куклен.

Пътеката не беше особено добре различима и вървяхме там, където е проходимо, появи се и тънка снежна покривка, която беше натрупала през предходния ден.

Долу ни духаше студен вятър в събота, но бе сравнително топло, а над 800 метра е валяло сняг.

Първа среща със снега и туристическа марка 
Всъщност първата среща със снега бе малко по-надолу от тази снимка с марка.

Около 9:10 сме заснели параклиса, а на него отдъхнахме и се огледахме за известно време, може би около 10-15 минути. Надморската висока на параклиса бе някъде около 870-880 метра.

А първата снимка със леко заснежаване на листата е заснета около 9:26-7, а и от самият параклис през гората вече прозираше бялото.

С изкачването нагоре снегът ставаше все повече и вече в най-високата част, непосредствено преди почивната база може би надмина 5 см.

След появата на тънката снежна покривка и марките станаха по на гъсто, а малко по-нагоре видяхме и първата табела, която указваше посока към крайната ни цел, може би вече бяхме на около 1000 метра надноморска височина.

 Вдясно от посоката ни на движение се появи и горски път, към който сочеше табелата. Може би това е същият, от който се отклонихме за Св. Божик.

От табелата продължихме сред гъстата, но млада букова гора, в зимна премяна, тъй като времето напредна, слънцето се издигна и северният склон получи малко топлина.

Разходката през зимна букова гора е едновременно успокояваща и леко меланхолична.

Но този лек недостатък бе компенсиран от белотата на снега и плахо подаващото се слънце през върха на планината.

След солидното изкачване гората започна да се примесва, появиха се и иглолистни дървета, но буковете продължиха да доминират пейзажа.

Пътеката ни отведе на почти равно пространство, но за кратко, след кратко отклонение вляво за заобикаляне на разположеното отдясно дере, отново продължи да ни изкачва.
Първи лъчи на зимното слънце огряват заснежената букова гора, часът е точно 10:00

Около 15 минути по-късно се озовахме и на разклона на пътеката, която идваше от Куклен с отклонение за Копривките, Здравец и трета възможност за излизане на асфалтовия път преди хижата, с преминаване в права посока, на запад. Снегът вече бе достигнал почти 5 см.

Това е добра опция при дълбок сняг и мек, съответно и ходенето в него е доста уморително. 

Табелата малко преди разклона за Куклен, потвърждава правилната посока

След този важен разклон продължихме нагоре и леко вляво, за кратко я изгубихме, но сред заснежената букова гора, без видима пътека, не е толкова от значение.

След няколко стотин метра, стигнахме и до финалната права, в далечината се виждаше просвет, снегът вече мина 5 см и се наложих малко да погазим в него. 

Докато излезем на открито, някъде по средата между почивната база на КЦМ и на стъкларския завод, може би изминаха още около 15 минути, маркировката накрая отново изчезна, но със снежната покривка, не беше от особено значение къде точно бе пътеката. Дори се опитвахме да избягаме малко от базата на КЦМ, да не би пък случайно да се натъкнем на някакви ограждения, които да не можем да заобиколим. 

На слънце, в снега и на високо

След като се измъкнахме от гората, снегът на открито, макар и на слънце стана още по-дълбок, може би 7-8 см.

Все пак букове и борове, малко задържат падащите снежинки, а на открито си трупа солидно, но пък и слънцето по-бързо го топи.

Финалната равносметка на този първи етап на предновогодишната разходка показва, че за около 2 часа и 30 минути сме се справили с изкачването на Гълъбово-Копривките - от 640 метра на 1290 почти при базата на Стъкларския завод, през която се измъкнахме и на асфалта, с изглед към емблематичната кула на връх Коприва и ски пистата, която се вижда от почти цяла равна Тракия. Все пак и в Гълъбово се полутахме известно време, докато се измъкнем, е възможно и да са изминали 20 минути. 

Малко преди 11 часа в неделя, 30 декември, слънцето добре огряваше местността на копривата, облаците временно бяха се отдръпнали.

По време на един летен преход от хижа Чернатица до Копривките, разбрах откъде идва наименованието. 

Отдъхнахме за 10-15 минути под приятно стоплящите лъчи на зимното слънце и вече сред цивилизацията, като се установихме с леко южно изложение, където зимата при слънчево време е най-приятно. 

Eто го и "дълбокият" сняг, толкова че тревата се вижда, в далечината изглед към Стара планина


Толкова беше хубаво, че дори не ни се тръгваше, а и можехме да си позволим. 

Бе около час преди обяд, а до залеза оставаха почти 6 часа, а като добавим и допълнителните от 40-50 минути полумрак, разполагахме с около 7 часа да се приберем до Асеновград по светло. 

Похапнахме в движение, тъй като беседката на Стъкларския завод бе заснежена, а и бе разположена леко от север, откъдето полъхваше студен вятър. 

И така, малко след 11 часа поехме към следващата ни спирка хижа Руен, по почвения път - Копривките-хижа Руен, се срещнахме с много хора, доста оживено беше по тези около 5 километра. 
И доста хлъзгаво на места, по улеите, които са се образували по дъждовете, поиграхме малко зимни "танци", но поне бе меко, макар и снежната покривка да бе в порядъка на до около 5 см. 

Преминахме през разклона към римския мост над Куклен, маркирана в зелено пътека, стара табела има на едно дърво на поляната, от която има изглед към връх Руен, отстрани има и хубава беседка. и за селото и след около 10 минути, вече достигнахме до хижа Руен. 

По-точно преминахме покрай хижата и излязохме на асфалтовия път, който първо преминава през още една пътека за Куклен, през букова гора, която забелязахме, че е новомаркирана. 

На 29 юли минавахме оттам, а сега зимно и по различен марщрут, тогава всичко бе в зеленина, и едва открих марката на едно старо буково дърво с доста голям ствол. 

И по асфалта продължихме към вила Иглика, малко по усойка, изток-североизточен склон на върха, и след около 30-40 минути стигнахме до параклис Св.Константин и Елена, малко след който се отклонихме от асфалтовия път направо директно към Яврово, по макадамов, стръмен път. 

По него преминава маркираната пътека, която спестява обикалянето по асфалтовия път и ни спуска директно в селото. 

Направихме една кратка обиколка, отидохме до центъра и читалището на Яврово, видяхме чешмата и табелата за Куклен. 

И след това се върнахме на Здравния пункт на Яврово и отново по асфалтовия път продължихме към Лясково. По пътя имаше тънка ледена покривка, границата на която бе на около 300 метра след табелата за край на селото, оттам надолу асфалтовият път бе изцяло сух. 

Но изоставихме асфалта и поехме по маркираната пътека за Лясково, която за около 15 минути ни свали до първите къщи за гости в горната му част, вече в община Асеновград. След кратка почивка, на пейката с чешма до параклис Св. Георги, поехме по асфалтовия път, за да се отклоним в другия край на селото за пътеката за Асеновград. Но тъй като бе рано още, до залез оставаха почти 3 часа, а ние бяхме на 2 от града, обиколихме малко по една непозната за нас пътека, представляваща отклонение от пътеката Лясково-Асеновград за Горни Воден, много панорамна, с изглед към почти цялото Пловдивско поле, а в обратна посока се виждат къщите на село Яврово. Пътеката ни отведе до асфалтовия път от Горни Воден до Св.Кирик и макар обрасла ни предложи толкова голямо разнообразие от панорами, че не си помислихме да съжалим за направеното отклонение, а никога не бяхме минавали по нея. 

Една от панорамите по пътеката - няма светлина, затова не се вижда добре, но наживо бе...

                                           
Преходът ни завърши с екопътека Кутра, разбира се, както винаги, когато идваме от Копривките и хижа Здравец, но само частично - от параклис Св. Нестор до голямата чешма в края на дерето между Кутрата и Свети Димитър, вече след залез слънце. 

Страхотна предновогодишна разходка - идеално съчетание между познато и непознато и всичко това гарнирано с невероятни панорами.